Патриция

"Патриция е несемейна дама, която живее в Мездра. Има завършена предучилищна педагогика. Няма голям опит, тъй като се е работила в друга сфера. Опитът, който има е около два месеца, където е полагала грижи за дете със СОП. Започва работа в семейството, по заместване и доста бързо успява да накара детето да се чувства спокойно в компанията й. Част от ангажиментът й е бил да придружава детето на различни занимания на които е било записано. Приготвяла е част от храната за него, взимала го е от детска градина която е посещавало за около 3 часа седмично. Аксения може да поеме целодневни ангажименти, като може да поеме и такива на деца със СОП. Предпочита по-големи деца, понеже има операция на гръбнака и за нея е препоръчително да не вдига тежко. "

"Здравейте, казвам се Патриция Иванова. Живея в гр. Мездра, но мога да пътувам стига работното време да започва около обяд.(11-12-13ч) За мен би било удоволствие работата и грижата към децата! Избрах тази професия именно защото харесвам децата и връзката между тях. Мисля, че трудно бих се описала с няколко думи както и всеки човек. Ние сме Вселени. Точно затова всеки е сам за себе си индивидуален. В свободното си време харесвам да чета книги и да пътувам. Но все пак бих описала себе си като директен, благодарен, честен и емоционален човек, борещ се винаги за правдата. И колкото и да е трудно непредаващ се. Аз съм едно 29 годишно момиче с душата на дете. Моите приятели биха ме описали като вечно раздаваща се за тях, обичаща и помагаща им за съвети.Обичам децата и животните, защото имат истински и чисти души, готови да те заредят само с една усмивка и допир да направят денят ти прекрасен. Най-ценното е да науча на принципи и навици всяко дете. Да уважава, приема и обича себе си. Това е първата връзка. Да познаваш себе си, макар и малки дечицата са умни и инстиктивни, усещат нещата и хората, които са с тяхната вибрация. Ще се учим да опознаваме света през детските очи -любознателен и красив, какъвто те го виждат.Любимите ми дейности Смятам и в бъдеще да се занимавам с това и да се учим взаимно, да надграждаме постигнатото, да се чувстваш полезен, тогава работата не е работа, а удовлетвореност. Когато си заобиколен от такива малки и съвършенни същества ти се чувстваш необходим, че можеш да помогнеш и предадеш научените знания, умения, отношения та дори и любов."