Калинка

През 2013 г. не бях ангажирана с работа и един познат ме помоли да гледам детето му, което беше с аутизъм за около час. Детето ме хареса (децата с аутизъм харесват много избирателно). Тогава той ми предложи да го гледам ежедневно. Успях да спечеля доверието на детето и се се разбирахме чудесно. После се върнах в бизнеса (по принцип се занимавам с реклама). През 2018г. бях с едно 6-годишно момченце след градината, докато родителите се приберат. Почти две години. През 2019 г. гледах едно бебче отвреме-навреме. Когато се наложи майката да тръгне на работа ме помоли да го гледам. И понеже вече го бях заобичала не можах да откажа. В семейството има и батко и понякога гледах и двамата. Сега вече са на ясла и на градина и моите ангажименти почти отпаднаха. Инцидентно съм гледала и други деца, а самата аз имам три. Не съм избирала тази професия. Тя сама ме избра. Чувствам се добре с децата, а и те с мен. И най-важното - майката каза, че е спокойна, когато децата са с мен. Бих описала себе си като спокоен и уравновесен човек. Не се гневя, не повишавам тон. Обичам да пътувам, обичам планината. Знам какво искам, знам какво правя. Имам самочувствието на успял човек, но не горделивост. Уважавам мнението на другите. Близките ми приятели биха ме описали като отговорен човек, добър приятел, на когото може да се разчита и непоправим оптимист. Недостатък ми е, че понякога много говоря. Много обичам да си играя с децата на всякакви игри, настолни, криеница, гоненица. Разходките са едно от приятните занимания, а понякога се налага да пишем или нещо друго образователно. Старая се, доколкото е възможно, времето за телевизия да е минимално. Имам много хубави спомени с децата. Но най-впечатляващо беше когато убеждавах баткото, че е умен и няма да си греши думичките на тържеството. Цял следобед повтаряхме стихчето и когато се прибра беше толкова щастлив, че е успял и направо ми се хвърли на врата и ме гушна.